Имало едно време (след Освобождението), когато всеки който идвал в София посещавал “Къщата с куклите”. Там той можел да види своя бит и ежедневие представени от специални фигурини (манекени) облечени в шаяк и аба, шарено тъкани престилки и вълнени сукмани, нахлупили овчи калпаци и нагиздени със сребърни нанизи. Там в началото на века обикновения човек виждал своя огледален образ влязъл в Българската етнографска съкровищница.

През 1887/1888 г. е създадена Публичната библиотека с музей събрал нумизматична сбирка, археологически и етнографски материали. Четири години по-късно в 1892 г. в Пловдив се провежда първото международно изложение в България. В организирането му се включват българи от всички етнически територии – идващи с традиционни носии и сечива, изпълнявайки различни обреди и обичаи, показващи българската култура на международните участници. В цялата страна има ангажирани кореспонденти, които да съберат различни предмети от бита и те да бъдат показани в специален павилион в Пловдив – облекло, накити, произведения от дърво, метал и др., които след закриването да послужат за създаването на самостоятелен музей.  Така през есента на същата година (1892 г.) в столицата се създава Народния музей включващ и Етнографски отдел с директор Димитър Маринов. Негов сподвижник и колега е друг голям български учен Иван Шишманов, който през 1903 г. изготвя програма за оформянето на самостоятелен етнографски музей, а Маринов прави проект за създаване на музей под открито небе. Едва през 1908 г. със закон е обособен Народният етнографски музей с пръв директор Ст. Л. Костов. През 1947 г. към БАН се създава Институт по народоука, който през 1949 г. се обединява с Народния етнографски музей и се поставя началото на Етнографски институт с музей при БАН съществуващ и днес. От 1954 г. института и музея се помещават в съседство с Националната художествена галерия, в Източното крило на бившия Княжески дворец от времето на Александър Батенберг.

Във фондовете на музея се съхраняват над 50 хил. експоната от материалната култура на българите.

 http://ethnography.cc.bas.bg/index.html