Желязната руда поевтиня с 40% за три седмици

Цената на желязото се понижи до 60-65 долара за метричен тон спрямо последния връх от 112-115 долара за тон през август

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Япония рязко увеличава производството на стомана

Очаква се ръст от 30 на сто в добива на метала, което е сигнал, че производството отново набира сила

Производството на стомана от страна на основните компании от сектора в Япония се очаква да нарасне рязко през настоящото тримесечие. По информация на вестник Nikkei ръстът ще възлезе на 30 на сто до 18,3 млн. тона.

В случай че прогнозите на вестника се окажат верни, то ще станем свидетели на ръст на производството на стомана в Япония за пръв път през последните четири тримесечия. Това от своя страна е сигнал, че производствената активност се подобрява, с което нараства и търсенето на суровината.

Очаква се Nippon Steel Corp. и някои от останалите големи производители на стомана в Япония да увеличат добива си, тъй като търсенето на метала от индустрии като автомобилостроенето и електрониката се увеличава. Причина за това е увеличаващият им се износ за Китай и останалите азиатски страни.

Самата компания Nippon се очаква да вдигне добива си с 30 на сто, докато JFE Steel ще завиши производството си с 30 на сто. От Sumimoto Metal Industries предвиждат ръст от 20 на сто, а от Nisshin Steel и Kobe Steel – нарастване с над 20 на сто.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

И. Златинов: Черните и цветни метали категорично се оттласнаха от дъното

При пазара на стъкло и хартия обаче няма раздвижване, заявява председателят на СД на един от най-големите изкупвачи на суровини

Иван Златинов. Снимка: Личен архив

Д-р на ик.н. Иван Златинов е роден през 1957 г. Председател е на Съвета на директорите на създадената през 1999 г. Макметал холдинг АД. Заместник председател на Българската асоциация за рециклиране.

- Г-н Златинов, кое намаля по-бързо в условията на криза, предлагането на метални отпадъци или търсенето на скрап?

Разразилата се през миналата година световна финансова криза се отрази драстично на металния сектор, в т.ч. на търговията със скрап. Поради това, че явното й проявление в този сектор започна в края на лятото, когато се забелязва сезонен спад в цените на скрапа, може да се каже, че първоначалните симптоми бяха намаляване на предлагането. Повечето играчи в бранша задържаха количества с надеждата, че цените отново ще се повишат през септември. Разбира се това не се случи, напротив цените паднаха драстично, което вече беше видимият ефект от намалялото търсене на метали в световен мащаб. Тъй че може да се каже, че същинското проявление на кризата в металния сектор е свързано с драстичен спад на потреблението на метали, респективно търсенето им, което даде категорично негативно отражение върху търговията със скрап.

- Има ли сигнали за раздвижване на пазара, оттласнаха ли се цените и обемите от най-ниските нива?

Този въпрос е много важен и точният отговор е очакван от всички участници на пазара на метали, в това число в България. За голямо наше удовлетворение ние разработихме антикризисна програма и предприехме бързи и кардинални мерки още през месец октомври 2008 г. Сега оценяваме, че това ни даде значителни предимства при оцеляването ни в условията на тази безпрецедентна криза.

Оценявайки стратегическото значение на металния бранш за икономиката и въобще за нормалното съществуване на стопанските системи, от една страна, както и непознатите в историята антикризисни мерки, които се взеха на държавно и наднационално равнище, от друга, нашата прогноза беше, че дъното за нашия бизнес ще се достигне някъде в периода февруари-април 2009 г.

За радост не сме сбъркали много. Вече има раздвижване на пазара. За това могат да се посочат доста индикации – цените мръднаха нагоре, нараснаха търгуваните обеми, раздвижиха се и други купувачи, освен Стомана Индъстри АД. Между другото трябва да отбележа, че въпреки всички трудности основният купувач на скрап в България – Стомана Индъстри АД, имаше поведението на един лоялен партньор на доставчиците на скрап, като не допусна да бъде унищожен сектора. Последните анализи на световни специалисти в металния сектор разработени под егидата на METAL BULLETIN и LME представят категорични аргументи и индикатори, че рецесията в глобалната метална индустрия приключва.

- Какви са тези аргументи?

Някои от най-важните са:

- Парите отново се връщат в търговията с метали. Потребителите, инвеститорите и банките насочват пари в този сектор;
- Поради изчерпване на запасите от метали и метални изделия, сега се забелязва нарастване на поръчките за производството им, считано от месец март в сравнение със септември 2008 г;
- Отчита се ръст в цените на почти всички базови метали и готовност за ново повишение през юли;
- Виждат се много ясно ефектите от мащабните антикризисни програми на правителствата, които бяха приети, най-вече САЩ, Китай, ЕС. Изпълнението на инфраструктурната компонента на тези програми се изяви като мощен локомотив за измъкване на металния сектор от кризата;
- Предприетите адекватни мерки, засягащи автомобилния сектор също оказват положително влияние при стимулиране търсенето на метали, в т.ч. директните стимули при връщане на стари автомобили за покупка на нов;

Така, че като заключение трябва да кажа, че най-лошото мина, вижда се „светлина в тунела” и трябва по-спокойно да се захванем с нормалния си бизнес.

- Какво е влиянието на Китай и въобще външните пазари при търговията със скрап в последните 2-3 месеца?

Отговаряйки на този въпрос, бих желал да обхвана по-дълъг период – не само последните 2-3 месеца, тъй като Китай има особено ясно и значително влияние върху поведението на глобалното метално производство. В последните два месеца то се чувства осезателно.

Първо, Китай отдели огромна сума, която бе насочена в инфраструктурни проекти – повече от 4 трилиона юана, което не позволи да се срине пазара на метали в страната. Второ, Китай прецени, че сега е най-подходящият момент да попълни стратегическия си резерв от цветни метали – мед, алуминий, неръждаема стомана и др. За първото полугодие на 2009 г. държавата е купила над 300 000 т мед и 600 000 т алуминий, като се очаква до края на годината тези количества да надхвърлят милион тона всеки един от тях.

Освен това Китай е най-големият пазар на автомобили в света и не допусна този сектор да бъде засегнат от кризата. През месец май се отчита 34% ръст на продажбите на автомобили на годишна база и 14% от началото на годината. Тези действия подкрепиха съществено търсенето на метали.

Също така Китай по никакъв начин не ограничи кредитирането на бизнеса, в т.ч. търговията с метали, което имаше огромно благотворно въздействие върху металния сектор – ръстът в банковото кредитиране на годишна база е 28%. А и в Китай, както и навсякъде по света, наличните количества на метали и суровини за тяхното производство се изчерпаха и последвалото зареждане на производството и складовете стимулира търсенето и покупката на метали и скрап.

- Тъй като изкупувате черни, цветни метали, хартия и стъкло, какви са тенденциите в четирите сегмента?

Както вече казах, тенденцията в търговията на черни и цветни метали, респективно на отпадъците от черни и цветни метали очаквам да бъде възходяща. Разбира се, миналогодишните ценови рекорди няма да се повторят скоро. Що се отнася до хартията и стъклото, трудно е да се каже, че в момента се наблюдава някакво раздвижване. Най-вероятно то ще се появи, след като се съживят съответните индустрии, респективно когато се възстанови търсенето на продуктите им. Важно е да се знае, че всеки стопански сектор извървява свой собствен път в кризата, който има характерни особености и период на проявление.

- Планирате ли изграждането на рециклиращ завод (топилна) за цветни метали или за черни метали?

Макметал Холдинг АД е насочил своята дейност в областта на събирането, транспортирането, временното съхранение и преработката на отпадъци. За сега не предвиждаме инвестиции в топилни инсталации за черни и цветни метали. За сметка на това обаче имаме сериозна инвестиционна програма, насочена в рециклирането на ИУМПС (излязло от употреба МПС), ИУЕЕО (излязло от употреба електрическо и електронно оборудване) и отпадащи при тези процеси продукти.

- Има информации за поевтиняване на цените за изкупуване на хартия до 1 ст. на кг., докога цените могат да се задържат ниски?

Изкупните цени на отпадъчната хартия се определят от заводите за преработка на хартия. Сегашните цени убиват пазара. Ако този пазар е интересен на някого сега или в бъдеще, той трябва да се грижи за него, така както Стомана Индустри АД за сектор скрап.

- Кое е по-ценното в изкупуваните излязли от употреба автомобили, метала или продажбата на резервни части и други отпадъци?

Най-ценното в този сложен и многофазов процес е очистването на околната среда и опазването й от вредните компоненти, които се съдържат в ИУМПС. Най-важното е да не допуснем тези компоненти да попаднат директно в околната среда, което означава контролирано, в съответствие със законодателството и поетите от нас ангажименти, да ги оползотворим. Ние не поддържаме складове за части втора употреба и не печелим от това.

- Според Антон Петров, директор на Стомана Индъстри, цената на скрапа е паднала по-слабо от цената на крайните стоманени изделия и скрапа в България временно станал по-скъп от вносния, какво задържа цените на скрапа у нас?

Цените на скрапа в България са пазарни. България има отворена икономика и влиянието на външните пазари у нас е чувствително. Особено като имате предвид, че с Турция ни дели една граница, а тя е потребител на огромни количество скрап годишно, защото имат над 18 млн.т инсталирани мощности за добив на стомана от скрап. Разбира се, пазарът на скрап в България има своите особености и най-важната от тях е, че Стомана Индъстри АД е маркет мейкър на този пазар.

- За 2007 г. има застой на продажбите ви спрямо 2006 г. на какво се дължи това, на по-ниски цени на отпадъците, на по малки обеми на отпадъците или на засилена конкуренция в сектора?

Конкуренцията в сектора е много голяма, което се отразява на всички играчи. От една страна, този фактор не позволява някой да монополизира пазара, а от друга – стимулира участниците да прилагат все повече и по-нови инструменти за да останат на този пазар, в това число инвестиции в нови техника и технологии. Това отклонение, което се забелязва през 2007 г., се дължи преди всичко на преструктурирането, което предприехме през 2006 г, а именно – превръщането на Макметал Холдинг АД в рециклираща компания.

- В какви направления ще насочите инвестициите си през 2009 г. и следващите години?

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Производството на стомана с над 20% спад през полугодието

Китайските и индийските компании са били единствените големи производители, които са увеличили продукцията през периода

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Три причини, които обуславят ръста на златото

Вчера ценният метал подмина съпротивата от 1000 долара за тройунция

Източник: Глобал Маркетс

През изминалата седмица ценните метали и в частност златото се радваха на сериозен интерес от страна на инвеститорите. Лекото отстъпление на акциите донякъде помогна това да се случи, но съвсем не е единствената и най-важна причина. Фючърсите на ценния метал регистрираха 4.2% ръст за миналата седмица и подминаха върха от началото на месеца от 971 долара за тройунция. През целия август златото се движеше в диапазона от 930 до 971 долара за тройунция и с нищо не издаваше настоящото развитие.

Вчера ценният метал подмина психологическата съпротива от 1000 долара за тройунция, която последно беше достигната на 20 февруари тази година. Докато през лятото бяхме свидетели на няколко неуспешни опита на ценните метали да пробият позитивно рейнджовата търговия, сега са налице няклоко предпоставки, които ни карат да мислим, че се поставят основите на по-продължителен позитивен тренд.

Обем. Когато е налице пробив в цената на който и да е финансов инструмент, повечето инвеститори следят отблизо обема на търговия преди да се решат да играят, тъй като силният обем и растящите цени потвърждават тренда. Обемът при златото от последните няколко сесии показва равномерен ръст над средното равнище, което е доказателство, че институционалните инвеститори са започнали да изграждат позиции, което ще им отнеме време. В подкрепа на последното твърдение са ширещите се опасения, че бавното възстановяване на щатската икономика ще доведе до засилени инфлационни процеси, които биха били неутрализирани с инвестиции в злато.

Валута. Един от най-важните фактори, които подкрепят ръста на златото, е отслабващият долар. От март досега щатската валута губи силата си спрямо останалите валути и това е нормално на фона на засиленото печатане на пари в САЩ. Всички виждат намалената покупателна сила на американския долар и това е достатъчно, за да се налее повече гориво в двигателя на ценните метали и те да продължат да растат.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Производствените цени отново падат през април

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през април 2009 г. намалява с 2,3% на годишна база

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Световното търсене на платина е намаляло с 5% през 2008

Спадът в голяма степен се дължи на забавянето на темповете на производство на автомобили в Северна Америка и Европа

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Антон Петров: Свободното падане спря, следват стабилизация и възстановяване

Стомана Индъстри реализира 20% увеличение на приходите за 2008, но за първите 3 месеца на 2009 работи почти без печалба

Антон Петров. Снимка: Личен архив

Във връзка със значителните приходи и печалби, реализирани от Стомана Индъстри, както и с актуалните тенденции в сектора на черните метали и строителството, потърсихме за интервю Антон Петров, член на Съвета на директорите на Стомана Индъстри.

Антон Петров е роден през 1966 г., завършил е Международни икономически отношения в УНСС. Бил е изпълнителен директор на Стилмет АД и Тепро Метал ЕАД. От 2002 г. е регионален мениджър за България на гръцката Виохалко, която е собственик на Стомана Индъстри.

- Г-н Петров, за 2007 г. Стомана Индъстри реализира 873 млн. лв. продажби и близо 92 млн. печалба, какъв бе резултатът ви за 2008 г.?

Отчетохме 20% увеличение на продажбите за цялата 2008 г., но от септември 2008 г. се отчита забавяне, което в последното тримесечие се превърна в свободно падане и предвид неочакваното стремглаво намаление на продажбите се увеличиха складовите запаси, включително от суровини и те бяха преоценени на загуба в края на годината. Ежемесечно преработваме по 70-80 хил. тона.

- Какви са очакванията ви за 2009 г. и данните до този момент?

За първото тримесечие спадът на продажбите доближава 30%, като трябва да се отчита, че цените са по-ниски, а има и намаление във физическия обем. Има официални статистики, че продажбите в металургията са намалели с 50%, но това е основно поради спада в цените. Например преди година тон бетонно желязо струваше 1 800 лв., а сега е под 700 лв. на тон. Надяваме се трето тримесечие да има обратна тенденция. Очакванията ни са, че дъното вече е достигнато, защото забелязваме, че складовите запаси на нашите клиенти се изчерпват. Това е един нормален процес при криза, всеки се стреми да има по-малки складови наличности и ограничава покупките. Надеждата е 4-тото тримесечие да е по-добро или поне така ни се иска.

Важното е, че спряхме да говорим за пропадане, сега сме в стабилизационен период. Поне индикациите са такива. При паническото падане, не може да планираш. Незнанието струва пари, а невъзможността за планиране в големи предприятия струва много пари. Хаосът е скъп.

- Спадът на продажбите ще ви доведе ли до оперативна загуба?

Определено първото шестмесечие ще сме на нулата, не чак на загуба. Ако цените на металите се качат и преоценим складовите запаси, може и да сме на печалба.

- Ще има ли нови уволнения на персонал, след като вече реализирахте такива?

Иска ми се да вярвам, че няма да има нови уволнения. Процесът е болезнен не само за служителя, който губи работата си, но и за работодателя, който губи квалифициран кадър и надеждата, че този служител ще чака, докато икономиката се оправи и отново ще се върне да работи, е утопия.

- Спекулирате ли с фючърси на черните метали, хеджирате ли?

Не спекулираме, нашата цел е сигурността. Поради тази причина хеджираме поръчките си.

- Каква част от продукцията ви е за износ?

Над 60% е експортно ориентирана. Това съотношение се променя в полза на вътрешния пазар поради новия ни завод за бетонно желязо. То е тежък продукт, който не е рентабилно да се пренася на далечни разстояния. Групата Виохалко има два такива завода в Гърция и преди внасяхме оттам, а сега го произвеждаме в България. Има и внос от Турция и Украйна.

Капацитета на завода за бетонно желязо е 500 хил. тона годишно, като плановете са да достигне 800 хил. тона годишно.

При София мед АД, което също е от нашата група, процентът за експорт е над 85%. София мед е в Топ 5 на заводите в Европа за медни продукти.

- Заплатите в София не са ли по-високи, за да е рентабилен София мед?

Да, по-високи са, но има възможност да се набира квалифициран персонал. Също така заводът е близо до източника на суровина в Пирдоп.

- Откъде Стомана Индъстри купува електрическа енергия и на какви цени?

Либерализирания пазар на електрическа енергия у нас все още няма, само името му е такова. Ние купуваме от АЕЦ Козлодуй. Пазара е силно контролиран чрез явни и скрити методи. Енергийната борса се отлага, с формулировки и то от Министерството на икономиката и енергетиката, че би повишила цената на ел. Енергията, тъй като би я изравнила с международните цени. В момента спрямо Гърция тока тук е малко-по евтин. Но цената по която НЕК продава на българо-гръцката граница е по-ниска с около 10% от тази на която купуваме ние. Някой ще каже това е моментно, защото е криза. Има излишък на ел. енергия, навсякъде и в Македония и в Сърбия и в Албания, които доскоро имаха дефицити. Лошото е, че няма индустриална политика в тази сфера.

- Как се движеше цената на скрапа в последните месеци?

Цената е висока, не падна аналогично на спада на цената на готовата продукция, защото има инерционни процеси и това ни намали печалбата. Стигна се до тежко положение на изкупвачите на скрап и те, понасяйки щети, се капсуловат. Много продавачи изчезнаха, с което предлагането на скрап намаля още повече и за първи път родният скрап надвиши цената на международните пазари.

- Има ли производство в Кремиковци, което бихте купили при евентуална разпродажба на Кремиковци на обособени части, както между другото беше продадена Стомана Перник?

Трудно е да се отговори еднозначно, защото в Кремиковци структурите са преплетени и проблемите са преплетени. Не е ясно дали ако купиш електропещта например, електропроводите няма да са продадени на друг или както е продадена жп гарата, няма друг да определя кога и при какви цени ще превозваш. Не е ясно и кой ще поеме екологичните разходи. При Стомана бе по-леко като предистория, имаше само две електропещи и последващи производства. И въпреки това преструктурирането отне почти година.

- В производството на какви метални изделия сте специализирани и специализацията ли е бъдещото на черната металургия?

В стоманени профили (шини, винкели), бетонно желязо, минни профили, стоманени топки (намират приложение в циментовите заводи и др.), листа от стомана, мрежи и други. Листопрокатният цех е един от основните и в момента се инвестира в него. Увеличи се асортиментът на листата с дебелина от 28-30 мм преди до 60 мм сега. Постепенно целта ни е да правим специални стомани.

- Защо Виохалко произвежда тук, като има други заводи?

Виохалко има два завода в Гърция, при Солун и Содел, в Перник е третият. Бетонното желязо, наричано още арматурна стомана, е регионален продукт и не търпи транспорт на големи разстояния. България, Румъния, Македония, Сърбия и Косово са страни с нужди от сериозно изграждане и на инфраструктура, и на жилища и търсенето тук е значимо.

Стомана индъстри не е на морето, но е до София, която е един от най-големите потребители. Освен това в Перник има квалифицирани, потомствени металурзи.

- Каква част от себестойността на продукцията е от вносни компоненти?

България успява да задоволи 80% от нуждите ни от скрап. Други вносни компоненти са с малка стойност. Скрапът е от две категории – производствен, който включва стружки от обработващите метали. Другата е от излизащи от употреба машини, стари заводи и други. Старите коли не са с много голям процент. Хубаво е да има рециклиране в страната, защото това е национален ресурс, като ние сме единствените с електропещи в България в момента, след като тази в Кремиковци неофициално не работи.

София мед пък рециклира значителни количества медна скрап.

- Има ли спад на продажбата на дограма и алуминиеви профили, съдейки по продажбите на Стилмет, което е част от групата Виохалко в България?

Не може да се каже, че има драматичен спад поради завършването на обекти, тъй като все пак дограмите са последен етап в строителството, има намаление, но то не е толкова сериозно.

- А как вървят продажбите на арматурно желязо?

Нямаме спад в абсолютно изражение, защото увеличаваме пазарния си дял, но определено има спад на пазара като цяло. Спрените строителни обекти са наши загубени клиенти. Смятаме обаче, че инфраструктурните обекти могат да компенсират жилищното строителство като клиент. В това число са метрото, жп инфраструктурата, магистралите Люлин и Тракия, в които се влага страшно много желязо. Когато почне строителството на Дунав мост 2, за него ще са нужни над 100 хил. тона желязо. Много желязо са нужни и за АЕЦ Белене. Големият, знаков обект наскоро, разширението на летище София, бе за едва 20 хил. тона желязо, затова потенциал има.

- Нямахте апетит към приватизацията на ТЕЦ Бобов дол, защо?

Идеята за цялостно затваряне на веригата е доста остаряла и неработеща. Не може да си добър във всичко и ние вървим към аутсорсинг на много дейности с цел по-добрата рентабилност.