Моят сън |
||
|
Ако запълниш хищната Минута с шейсет секунди спринт, поне веднъж; Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой - ще бъдеш мъж! Киплинг Иглата бавно се забиваше в кожата ми. Бавно и протяжно. Като онзи гнет, забиващ се в сърцето ми всяка сутрин . Спътника, с който посрещам дните си. Ей, сега ще заспя от упойката! Усмихвам се на болката. Какво пък толкова, вече не помня, колко игли се забиваха в мен до този момент. Посрещах всяка игла с усмивка. Усмивка, пълна с искряща вяра за извървяна стъпка, по дългия път до нероденото ни дете. Мъжът ми, как ли се чувства сега навън ? Сигурно, мери с крачки коридора, стиска юмруци и свежда поглед, за да не види никой избилата в очите му, мъжка сълза. Сълза, голяма колкото капчицата, в която ще съберем нашата мечта. Онази кристална сфера, пълна с живот, любов, надежда и очакване. Очакване на Чудото. Още само миг, един, единствен миг и ще заспя. Трябва да намеря думи за молитва, сега ! Но ги няма..... А толкова пъти ги редих, пред толкова олтари..... Забрави ме Бог, или не ме чу?! Не чу, стенанието и воплите на разкъсаната ми душа, свита в празнотата на безчадието... Не чу, или аз не стигнах до него?... В главата ми звучи стих, на любима поетеса: „ Грешна ли съм, Господи, кажи ми ?....” Ето, започва се ! Потъвам в съня ! Очаквам го с трепет. Ще открадна минути покой. Минути на забрава. И тогава, няма да зная, коя съм, какво ми се случва и колко боли. Боли, да обичаш, без да можеш да родиш живот от тази любов!... Няма, дори да сънувам все същия сън, как ръцете ми полюшват бебето, тъй чакано, бленувано, обичано ...... нашето бебе. А аз му пея, пея и го милвам ..... преди да се събудя! Очите ми са вперени в луминисцентната лампа на тавана. А наоколо летят пеперуди и белите престилки се превръщат в щъркели.... Навън е пролет и ухае на цветя. Заспивам, за да се събудя в моя сън! Чакаме те, дете ! мама и татко 26 март 2008г Ефирче |
||
Инвестор.БГ АД © 2001-2014
Start.bg
Условия за ползване. Контакти:
Реклама |
Кариери |
Поверителност