DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Из подфорумите на Зачатие...

Здравейте момичета,
Сигурно се чудите защо темата се казва точно така.... ами защото това е моето житие от около 4 години насам. Често си мисля напоследък за първият ми плах постинг в ''Опити за забременяване'' и успокоението и еуфорията от наученото от вашите отговори. Дължа едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички, които пишат и помагат на другите и едно голямо ИЗВИНЕТЕ, че съм по-скоро читател, отколкото автор- знам, че е егоистично, но от друга страна как бих могла да посъветвам, когато не знам какво и как бих могла да вдъхна надежда, когато аз самата нямам достатъчно.....
И така след това дойде ред на ''Стерилитет и Хормонални проблеми при жената'', а в последствие и на Мъжа- имаме си и мъжки фактор за разнообразие Sad.
И започват въпроси и защо аз, и защо точно на мен-сигурно съм го заслужила, сигурно съм много грешна, а може би искам прекалено много- нали все пак имам прекрасен съпруг, родители, приятели и работа даже- е може би ако имаме дете ще е прекалено хубаво, за да е истинско?! Но защо някой имат тези неща, без да се чувтсват ''виновни'' за това, както аз заради всичко което имам?!
 И ето, че прелитайки от подфорум в подфорум, хвърлям плахи погледи към АРТ процедурите и въздишам малко егоистично''Е все пак не съм все още за там'' и прескачам за момента- и без това не разбирам повечето от написаното там- момичета говорят на някакъв тайствен и неразбираем за мен език............
Е проговорих и този език, приех че трябва да мина и от там и пак се чувствам гузно за това че страдам и се оплаквам- аз все пак имам само едно неуспешно ИКСИ и две инсеминации, имам момичета с много повече процедури и си казвам- ''Не бъди егоистка страдайки за това, което ти се случва-може да бъде и по-зле....''.
Е да междувременно, преди процедурите минах и през подфорума''Усложнения през бременността'' и там се подписах с един  missed abortion в 10 г.с.... И някак всичко минава като на филмова лента пред мен и пак се ''успокоявам'' с факта, че можеше да е и по-зле да ми се е случило няколко пъти, пък и нали все пак се е случило.......
И ето поредният период в моят живот в синхрон с подфорумите на зачатие ''АРТ в чужбина'', тепърва, нови лекари, нови изследвания, нови трепети..... и неизменното очакване......... И сигурно не съм единствената, която освен тампони и превръзки има и поне един тест за бременност в наличност - все пак надеждата умира последна. А може би никога не умира, защото го има и подфорума за ''Осиновявания''- да вече започнах да влизам все по-четсо и там, защото моята надежда за съце под моето сърце е вече на изчерпване. Страхувам се, че никога няма да усетя това така желано сърце под моето сърце, страхувам се дали ако сега държа в ръцете си едно тупкащо сърце ще мога да бъда добра майка и да дали ще ми е останала сила и вяра, за да изградя един силен и вярващ в себе си и в доброто човек?! И се прекланям пред всички МАМИ осиновили по едно слънчице и се питам дали и аз някога ще имам смелостта и куража да го направя, въпреки всичките си страхове и неизвестни и така кратя на под -форумите в Зачатие да се превърне в ново начало за мен и моето семейство?
А дали аз съм добър човек и заслужавам подобно щастие?!
Извинете за дългия постинг,но имах нужда да споделя с някого това кето ме вълнува,  все си мисля че съм уравновесен човек с ясни идеи и представа за живота си, а се чувствам толкова объркана и изгубена........... и губеща надеждата за едно туптящо сърце, под моето измъчнео сърце........................................................


{START_COUNTER}